ИТ пазарът рядко страда от липса на мнения. Един ден "никой не наема", на следващия "пазарът се възстановява", после "AI идва да остави всички ни без работа", а junior позициите ту са мъртви, ту "временно затруднени". Някъде сред целия този шум, обаче, стои и полезният сигнал: по-малко драматичен и може би по-труден за разбиране, но все пак... реален.

В тази лекция ще използваме данни от Job Board-а на DEV.BG за последните 5 години, за да разгледаме как се променя IT пазарът в България: какви са движенията по роли и категории, как се променя търсенето, какви сигнали могат да се открият във времето и какво да очакваме. По-важното, обаче, е как стигаме до тези изводи: как превръщаме купчина job board данни в аналитична задача, как работим с големи обеми свободен текст, как отчитаме врмеви тенденции, как намираме връзки и различия, и като цяло - как да не разчитаме на лъскави графики, а на това, което може да докажем.

Не обещавам хороскоп за следващото тримесечие. Обещавам само един по-внимателен поглед към данните и към границите на това, което можем да заключим от тях.

‍

Често се колебаеш: да си мълчиш ли, или да влезеш в поредния безсмислен спор? Наблюденията ни върху над 500 IT екипа показват, че това се случва често. Ако екипът ти не управлява конфликтите правилно, това неизменно води до едно от двете: да ти стане безразлично или да живееш в постоянно напрежение. В свят, в който AI ускорява работата, променя ролите и вдига напрежението в екипите, човешките конфликти няма да станат по-малко важни — а по-скъпи. В тази лекция ще си говорим за "слона в стаята" и споделя реални истории и конкретни подходи, с които по-добре да се справяш с конфликтните ситуации в твоя екип.

Играта вече е друга. Въпросът не е дали това ни харесва, а дали ще разберем новите правила навреме. AI променя не само начина, по който се пише код, а и самото поле, на което се състезават хората в ИТ. В тази лекция Александър Попов ще говори за това как да играем по-умно в новата реалност: как да разбираме по-добре бизнеса, как да развиваме умения отвъд програмирането, къде е интердисциплинарността и как да търсим възможност там, където повечето хора виждат само несигурност.

‍

Двадесет години обещания се раздуват до космически мащаби, създават шум, напразни очаквания и колективна тревожност. После се спукват. И после — отново. Но истинската щета е, че целият този шум заглушава прогреса, който наистина има значение — тихия, реален, важен. Как да разграничим хайпа от истината? Можем ли да предвидим бъдещето? И ако да — струва ли си?"